Случвало ли ви се е, докато пишете, да се демотивирате от мисълта, че всичко е вече казано, всички теми са до болка експлоатирани и просто няма оригинален начин да предадете посланието си? А допускате ли, че начин винаги може да се измисли? Като вдъхновение и доказателство за това предлагам ви 15 варианта, които сериозно се различават от класическото разказване от първо или трето лице.
1. Парче от пъзела Размажете цялостната обстановка/случка и се фокусирайте върху определен епизод или група от детайли. Представете подробно изображение на човек, място, идея, чувство. Пълнокръвно описание на разходка в гората, нечий портрет, душевна нагласа… Оставете поетиката и възвишеността да властват и забравете за главоболия като развиване на сюжет и изграждане на конфликт.
2. Парчета от пъзела Чрез този похват също се предават моменти, сцени, наблюдения, които не е задължително да изграждат завършена история, но фрагментите са няколко. Мислете за него като за текстови триптих, чиито няколко фрагмента се допълват. Отново заложете на описанието, а не на анализа. Документирайте, без да предлагате обяснения. Ще се убедите и че подходящ за случая завършек е отвореният край.
3. Списък За да обособите ясен ритъм, номерирайте сцените с цифри или замаскирано. Може да заложите на заглавие като „20 причини да остана и онази, която ме принуди да си тръгна“ или „10 стъпки към убийството“, но всъщност не е задължително да пояснявате още в заглавието.
4. Под формата на писма Писма, откъси от дневник, цитати от вестник, туитове, имейли, гласови съобщения… Развийте историята на тяхна база или използвайте повтарящ се мотив – например повтарящо се съобщение или съобщение с лека вариация.
5. Само пряка реч Двама души, които споделят един с друг спомени, възгледи, чувства. Може и интервю. Или само пряката реч, която дава отговори, без въпросите. Вероятно ще се окаже доста трудно да сглобите разбираем текст без авторови пояснения, но поне писателското ви забавление е гарантирано.
6. Интерактивна история Сещате ли се за някоя книга игра? Стигате до 40-та страница и в края ѝ трябва да изберете една сред няколко възможности за продължение. Ако искате Кери да отвори вратата и да избяга, продължавате към 48-а страница; ако искате да изчака полицията, отваряте на 50-а. Ако става дума за разказ, можете отново да номерирате сцените и да препращате читателя от една към друга. Важното е само да дадете свобода да се разпорежда поне донякъде с развитието на случките.
7. Между реалност и фантазия В историята ви главният герой е писател, който пише разказ, и вие предавате както прозата му, така и случки от живота му. А може би е читател, увлечен по интересна книга, чийто сюжет предопределя постъпките му? Методът е любим на някои сценаристи, така че за начало може да се вдъхновите от американския филм „Адаптация“.
8. От второ лице Един от най-известните примери е от филма и книгата „Боен клуб“. „Ти не си твоята работа. Не си парите, които имаш. Не си колата, която караш“. Или класическият циник/циничният класик Ървин Уелш в „Трейнспотинг“: „По дефиниция трябва да живееш, докато не умреш. По-добре направи този живот колкото е възможно по-пълно и приятно преживяване, в случай че смъртта е лайняна, което подозирам, че ще е“. Само внимавайте с назидателното звучене!
9. Необичайна гледна точка Защо не разкажете историята от гледната точка на дърво, животно, компютър, банкнота? Можете дори да закачите камера на избрания предмет и да предадете случващото се през нейното „око“.
10. Без разточителство на словото Ограничете се в броя думи или дори знаци. 100 думи, 250 знака и т.н. Имайте предвид, че колкото по-пестеливи сте, толкова по-голямо майсторство ще е да осигурите завършено послание. Преимуществото обаче е, че ако подберете подходящите изразни средства, въображението на читателя ще заработи активно. Любим пример за наистина кратка история (свободен превод от оригиналния английски текст на Хемингуей: „За продан: бебешки обувчици. Никога обувани“. Още по темата тук.
11. Рашомон Базиран на филма „Рашомон“ на японския режисьор Акира Куросава, този похват предава една и съща история от няколко гледни точки. Предайте как се е случило престъплението от гледната точка на бандита, просяка, разследващия, случайния минувач. Преценете и дали да налагате мнение, или да оставите читателя несигурен кой всъщност е злодеят.
12. Ненадежден разказвач Направете така, че на героя, от чието лице се разказва действието, да не може да му се вярва. Може би е дрогиран или пиян, може би има явно психично разстройство, а може би е изпечен лъжец? Примери за такива персонажи ще откриете в „Полет над кукувиче гнездо“, „Обичайните заподозрени“ и поредица други творби.
13. Обърната хронология Разкажете първо края и после изяснете как се е стигнало дотам. Или нарежете историята на парчета и ги опишете в разбъркан ред. Бъдете обаче постоянно нащрек дали всички фрагменти си пасват и дали в крайна сметка, историята носи достатъчно силно послание, а не е просто недомислица. Пуснете си и филми като „Мементо“ и „Необратимо“.
14. Бележки под линия Изкуството на този похват е бележките под линия да са необходима добавка към историята, а не текст, който разсейва окото или на който читателят въобще не обръща внимание, защото е линк в хартиена книга. Целта е да осигуряват различна перспектива, да обогатяват посланието, да го развиват, а не просто да препращат към допълнителни и/или използвани източници като в дипломна работа.
15. Поток на съзнанието Напишете дословно как тече мисълта на героя без филтри без съдене дори без пунктуация внимавайте обаче все пак да се получи разбираем текст и имайте предвид че дори мислите се подчиняват на определена логика като едновременно с това хвърчат от една тема към съвсем друга и сега е точният момент да приключа с този текст и да се опитам да му измисля свястно заглавие.
Превод и адаптация на материала Storyville: 15 Unconventional Story Methods
Comments