Задачата на коректора е да прочете минимум два пъти творбата ви и да се увери, че всичко е написано и оформено безупречно и според съвременните стандарти. Навярно вече си задавате въпроса: „Не е ли това работа на редактора?“. Същественото тук е, че коректорът се съсредоточава изцяло върху оформлението, а не върху смисъла и структурата. Разместени букви в някоя дума, забравен пълен член, късо тире вместо дълго, два интервала един до друг – той отговаря за борбата с всички тях. Не просто познава перфектно правилата за писане. Ключовото му умение е да работи с дълги пасажи от текст (като една цяла книга), без да губи концентрацията си.
Ето конкретни примери за това какво следва да очаквате от коректора и защо не бива да се доверявате просто на някой грамотен познат:
1. Да отстрани правописните грешки. Той ще поправи изписването на щекотливи думи от сорта на „предтекст“, „фото–студио“, суитчър“ и т.н. Ще знае също, че не се пише „корегирам“, а „коригирам“, въпреки че казваме „корекция“ и „коректор“, а ще може и да обясни защо. Редно е да отбележим, че всеки отдаден на професията си коректор редовно се информира за приеманите от Института по български език промени. Освен това на бюрото му неизменно се намира последният издаден „Официален правописен речник на българския език“.
2. Да отстрани граматичните грешки. Например неправилно съгласуване в изречението „Той усети присъствието на момичето и я погледна“ или сгрешен предлог в словосъчетанието „интересувам се за теб“.
3. Да отстрани пунктуационните грешки. Подгответе се, че коректорът ще размести запетаите в ръкописа ви по на пръв поглед скандален, но абсолютно необходим начин. Той може да се аргументира защо не е вярно, че пред „че“ винаги се пише запетая или че пред „и“ никога не се пише запетая. Ще поправи и всякакви уж дребни грешки като „най–голям“ вместо „най-голям“.
4. Да отстрани механичните грешки. Независимо колко пъти вие и редакторът сте чели ръкописа, твърде вероятно е да са се прокраднали пропуски от типа „най-рентабилният изборът“ или „акациите на българската борса“.
5. Да поправи объркващи конструкции. Ще допише „са“ в изречението: „Както тези преди нас са направили или не са направили това, което сме понастоящем“.
6. Да се погрижи за бележките под линия, библиографското цитиране, текстовете под таблици и изображения и т.н. Това включва както оформянето по стандарт, така и проследяването дали номерацията е поредна.
7. Да се увери, че всички имена са изписани правилно. От една страна, те да са уеднаквени навсякъде (недопустимо е на едно място да пише Ричмънд, а след две страници – Ричмонд). От друга, ако има случаи на транскрибиране или транслитерация, то да е според правилата в „Официалния правописен речник на българския език“ (Петя да е Petya, а не Petia; Woodstock да е Удсток, а не Уудсток).
8. Да алармира автора или редактора, ако открие явни смислови и стилистични грешки. Той не би замълчал, ако има неясноти или притеснения по отношение на произведението ви. Тъй като е последният от поредицата професионалисти, които работят по текста ви, препоръчително е да обърнете внимание на мнението му.
Преобладаваща част от посочените пропуски се изглаждат в самия Word-файл, като е възможно промените да бъдат маркирани, за да може да ги проследите и одобрите. Професионалният коректор обаче знае от опит, че не е възможно само от един прочит да се открият всички проблеми. Дори да е съумял да постигне това, той задължително ще изчете още веднъж PDF файла, генериран от програмата за предпечатна подготовка. Освен за свои собствени пропуски, ето за какво още следва да е нащрек тогава.
9. Да се увери, че изданието е оформено изрядно. Да провери преносите, оформлението на копирайт информацията, дали графичните елементи и пагинацията са на всяка страница, дали по неведоми причини всички ѝ не са се превърнали в &.
10. Да управлява процеса по нанасяне на корекциите. На този етап коректорът не нанася сам промени по текста, а праща списъци на дизайнера/страньора. За да бъде всичко надлежно и правилно нанесено, коректорът проверява файла винаги след като дизайнерът/страньорът е нанесъл корекции.
11. Да коригира и корицата. Освен да алармира за грешки в текстовете на корицата, той се уверява и че междуредията са еднакви, и че всеки абзац започва по-навътре. Обръща внимание и на графичните елементи – налични ли са баркод с правилни цифри, лого, дали има изображения, които опират в текста без нужда от това и др.
12. Поема отговорността за всяка грешка в отпечатаната книга, тъй като книга без грешка е една почти утопична идея.
Comments